"Кула от лъжи" от Виктор Стоянов

Книга: Кула от лъжи 

Автор: Виктор Стоянов 

Издател: Развитие

Година: 2018 

Представя: Георги

Имам приятел, който преди двайсетина години е бил адвокат по някои от големите приватизационни сделки и е общувал с хора, за които момчета като мен бяха чували само от новините по телевизията. 90-те години бяха странното време на мутрите, на куфарчетата с пари и кредитните милионери, на грубото разпределяне на пазара и на показните убийствата на конкурентите. Един див Изток, но не на кино.

- Убивали са хора, с които предишната вечер сме седели на една маса - казваше моят приятел и си личеше, че е доволен, задето не го е сполетяла същата съдба. - Говорили сме за сделки, за пари, къде какво и за колко искат да купят, с кого трябва се говори и на другия ден човека го убиват. 

В такива условия се изграждаше обществото, за което ни казваха, че е капитализъм и демокрация. Както разбрахме, лъгали са ни. Зад завесата от омайни красиви думи се вършеха мръсни дела. И продължават да се вършат, но по-изискано. 

Към тези размишления за подземния и наддземния свят ме наведе "Кула от лъжи" - дебютният роман на Виктор Стоянов, който излезе в края на 2018. Дали и авторът не лъже - как може това да е дебют?! Толкова добре е написан, все едно човекът цял живот това е правил. 

А отначало бях скептичен. На първата страница си казах "Ето това изречение аз не бих го написал така. Не ми звучи добре, не трябва да е така." След двайстата страница вече не мислих за това, защото разказът ме грабна и не ме пусна до края. 

Като жанр "Кула от лъжи" е криминален трилър с елементи на екшън. Бързо и динамично повествование с поредица от събития, които не те оставят да си отдъхнеш, както и няколко страстни секс сцени. Много адреналин, доста тестостерон, порядъчна доза допамин - това е биохимията на романа. 

Хареса ми също, че в интензивното действие авторът прави внезапни отклонения от пътя - на пръв поглед излишни описания на героите и на техния живот извън момента, но пък това ги прави много по-пълнокръвни и разбираеми за читателя. И нещо важно - тези контрастни моменти в ритъма и сюжета правят романа по-интересен и разнообразен, иначе как се четат 445 страници еднообразно и монотинно четиво? В това отношение стилът на "Кула от лъжи" ми напомни за "Летище" на Хейли. Само че темата е българска, от живота, който наистина се случва извън новините. 

Сюжетът се върти около фалита на една голяма българска банка, който повлича много от героите във водовъртеж, от който няма измъкване. Сблъскват се интересите на титаните, а в тяхната игра на живот и смърт ние сме пешки без значение. Намесени са чужди държави, големи фигури в политиката и правосъдната система, корумпирани държавни чиновници и тук - таме почтени и смели служители, благодарение на които кулата все пак рухва. Само че с рухването й, мисля, зад нея виждаме други кули...

Образно казано, книгата се чете на един дъх, но измерено в реално време, ми трябваше един дълъг уикенд (от петък късен слодобед до неделя вечер), придружен с приятна храна и чай, с време за почивка или душ. Смея да кажа, това беше добре прекарано време в зимния студ.

- - - - - - -
Послепис:

Чудех се дали да си призная, че миналата година в "Най-добрите" направих две интервюта, които по някакъв начин се връзват с "Кула от лъжи." Е, признавам си.