Годината е 1928-а и през първия ден на лятото 12-годишният Дъглас за първи път усеща, че е жив и че животът е нещо прекрасно и велико. “Вино от глухарчета” разкрива серия от винетки, случващи се през това омайно и магическо лято на 1928-а година с Дъглас, семейството му и задружната местна общност на Грийнтаун. Виното от глухарчета е метафора за прекрасните спомени от лятото, които хората складират в бутилки, за да имат какво хубаво да си спомнят през зимата.
Мариана: Не знаех, че "Вино от глухарчета" е първата книга на Бредбъри, Маргарита ми каза, че е първата и ми беше много интересно да я прочета. [следва цитат!]
Маргарита: Тази книга ми беше една от любимите преди години, и сега като я четох, си спомних защо. Самото четене върви гладко и усетих насладата от топлотата, с която е написана - с магическо усещане, така, както децата гледат на света, без нашия скепсис.
Георги: Не помня много неща от книгата, помня повече усещането. Спомних си, че като дете имах такива трансцедентални моменти на сливане с живота, със света около мен. Мислех си, че имаме потребност от такова състояние. Няколко момента помня по-ясно: как Дъг се сдоби с гуменки, историята с “машината за щастие” и любовната история на младия мъж и старата жена, в чието младо лице се беше влюбил. Много харесвам разказа за машината на щастието, и това, че не можем да сме винаги в състоянието на опиянение и магичност, безвремие и изключване от света. Това състояние трябва да е циклично, може би трябва да минем през едното състояние, за да стигнем до другото състояние и да оценим колко е важно.
Павлина: Прави впечатление, че в книгата има много възрастни хора и те имат много положителна роля в повествованието, не са изолирани от живота на общността. Малко книги и малко филми има на тази тема, възрастните не са в центъра на съвременното изкуство.
Ели: Защо ми хареса книгата? Защото ми повлия да променя мисленето и нагласите си към света около мен. Бредбъри е писал във “Вино от глухарчета” за есенцията (смисъла) на живота: за отношенията между хората, за любовта, за радостта от това, че си жив, за приятелството, за смъртта. Основната идея на писателя: Дъг споделя на по-малкия си брат Том, че иска да записва нещата, които преживява през лятото - Обреди и навици, от една страна, и Предчувствия и прозрения, от друга. Всяко действие в живота може да се натовари със смисъл и ново прозрение, според нивото ни на израстване. Това прави всяка случка, дори и повтаряща се, уникална. Авторът описва герои от различни поколения с изключителна почит, както към децата, така и към старците. Всеки човек е цял един свят и богатство за хората, които го познават.
Мариана: Не знаех, че "Вино от глухарчета" е първата книга на Бредбъри, Маргарита ми каза, че е първата и ми беше много интересно да я прочета. [следва цитат!]
Маргарита: Тази книга ми беше една от любимите преди години, и сега като я четох, си спомних защо. Самото четене върви гладко и усетих насладата от топлотата, с която е написана - с магическо усещане, така, както децата гледат на света, без нашия скепсис.
Георги: Не помня много неща от книгата, помня повече усещането. Спомних си, че като дете имах такива трансцедентални моменти на сливане с живота, със света около мен. Мислех си, че имаме потребност от такова състояние. Няколко момента помня по-ясно: как Дъг се сдоби с гуменки, историята с “машината за щастие” и любовната история на младия мъж и старата жена, в чието младо лице се беше влюбил. Много харесвам разказа за машината на щастието, и това, че не можем да сме винаги в състоянието на опиянение и магичност, безвремие и изключване от света. Това състояние трябва да е циклично, може би трябва да минем през едното състояние, за да стигнем до другото състояние и да оценим колко е важно.
Павлина: Прави впечатление, че в книгата има много възрастни хора и те имат много положителна роля в повествованието, не са изолирани от живота на общността. Малко книги и малко филми има на тази тема, възрастните не са в центъра на съвременното изкуство.
Ели: Защо ми хареса книгата? Защото ми повлия да променя мисленето и нагласите си към света около мен. Бредбъри е писал във “Вино от глухарчета” за есенцията (смисъла) на живота: за отношенията между хората, за любовта, за радостта от това, че си жив, за приятелството, за смъртта. Основната идея на писателя: Дъг споделя на по-малкия си брат Том, че иска да записва нещата, които преживява през лятото - Обреди и навици, от една страна, и Предчувствия и прозрения, от друга. Всяко действие в живота може да се натовари със смисъл и ново прозрение, според нивото ни на израстване. Това прави всяка случка, дори и повтаряща се, уникална. Авторът описва герои от различни поколения с изключителна почит, както към децата, така и към старците. Всеки човек е цял един свят и богатство за хората, които го познават.
