В реалният живот това е една много опасна за живота професия, по-точно – начин на препитание. Ще ви опиша как се е правило преди, защото сега вече човечеството е намерило технология да произвежда по изкуствен начин и перли. Опитни гмуркачи се спускат на голяма дълбочина и събират специален вид миди. Те не знаят какво има в тях. След дълго и опасно гмуркане, мидите се изнасят на брега и се отварят. Ако имате късмет, ще откриете така търсеното бляскаво зрънце.
Опитният събирач го почиства внимателно и го предлага на пазара, след това малкото съкровище се оказва на бижуто на някоя дама, за да му се възхищават почитателите на красиви вещи.
 |
| Илюстрация: Гергина Георгиева |
Сега сигурно се чудите кой е моя познат!?
Трябва да ви разочаровам, че той не е нито загорял атлетичен мургав младеж, нито пък имам лично неговите координати, а най-вече съм сигурна, че и не подозира за моето съществуване!
Този търсач, стана познат за мен чрез перлите си, които имаше смелостта да намери, полира и изложи пред света.
Да се гмурнеш надълбоко не е мечтата на много хора. Да си плуваш по повърхността е много по-безопасно и сигурно. Морето е голямо, все се намира някоя друга риба, която да хванеш и занесеш на пазара. Всеки иска да яде! Къде калкан, къде паламуд, а по опитните - може да предложат и акула! Купувай народе! Има за всички!
А перлите, те не се ядат – те са за ценители, но защо вълнуват така, когато ги гледаш!?
Може би, защото още от древността хората са били убедени, че ангели затварят в миди сълзите на сирачетата и невинните и ги превръщат в скъпоценности.
И да, за писателя и спортен журналист Иво Иванов иде реч!
Първият ми сблъсък с неговите материали, стана посредством спортните уеб сайтове, в които той публикува! Това беше един гейзер от емоция и изхабени носни кърпички! Може и да съм прекалено емоционална, но защо ли и други познати ми споделят, че им въздейства по същия начин със своето слово?
Перли, истински перли са историите на Иво (предполагам, че мога да му говоря на малко име след толкова споделени емоции). Може ли в света около нас да има толкова истински вълнуващи истории за реални хора като – мечтателя Георги Георгиев, несломимата Марика, винаги предизвикващ себе си Ерик Хейдън, скромния и никога отбелязал на терена 100 Джон Уудън ...!?
Явно в света има толкова ярки примери за човешка доброта, смелост, себеотдаване и жертвоготовност, но ни е необходим един търсач на перли, за да се гмурне в дълбокото и да ги намери.
Не мога да отрека, че всяка негова история е така представена, след като е изчистена от грубите наслагвания, че блесва пред нас с една изключителна привлекателност и трогателност за душата ни! Възхищавам се на примера на многобройните му герои, в повечето случаи спортисти и прекрасни хора, за които си казвам: „Боже, бих искала и аз да съм като тях!“ Да, доброто (както злото) е заразително!
Както едно от 11 момичета в американския женски отбор в един от разказите му, накара целия отбор от безпощадни екзекутори да се превърнат в сърдечни съчувстващи хора, така и Иво Иванов има таланта да направи тази метаморфоза със своите читатели! Поне със сигурност с мен успява!
Благодаря ти!
Продължавай да събираш безценното си богатство и да го споделяш с нас!
С уважение:
Елисавета Георгиева
Архитект (не скулптор), който мечтае за своята „Varna“
