— Ще го бъде, бай
Петко, ще го бъде! Спокойност само. Намини към събота пак. Алафранга ще я направя. Сецесион!
— Пък много зор не си
давай! Притеснението не е хубаво нещо — поусмихва се Петмезът.
Познахте
ли на кого е разказът?!
Да, на известния наш писател, художник и краевед - Димитър
Христов Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир. Разказът се казва „То
не е печатница“
На 25.03.2020 се навършиха 130 години от неговото рождение.
Поклон и вечна му памет!
Ако днес беше жив, колко ли хумористични разказа щяха да
видят бял свят. „Нашенци“ е един от най-известните му сборници. Нашенецът
толкова е „наш“, че не може и с най-силния дезинфектант да го измием от нас.
Ето един сюжет по чудомировски:
По професия съм архитект. Днес, след разговор с моя клиентка
по служебни въпроси, питам: „Ася, как е бременността? Има болести, пазете се!“
А отсреща се чува: „Аз родих, госпожо Георгиева! Преди
седмица родих.“
Останах без думи. Останах без думи … от срам.
През миналата година въпросната моя клиентка дойде заедно със
съпруга си и ми поръча да направя ПУП. За неспециалистите пояснявам, че ПУП е план
за устройство на територията, в който се указва предназначението и
застрояването в имота.
Започнахме в средата на юни – хубаво време за работа и мечти
за заветната къща, която щяхме да проектираме в имота след приключване на
процедурата по одобрение на ПУП-а. И така – скици, съгласувания с
експлоатационните дружества, одобряване на задание и… най-после след започване
на учебната година входирахме устройствения план в Общината. Скоро след това разбрах,
че междувременно е заченат и следващият наследник на младото семейство.
Устройственият план бавно и последователно вървеше по
криволичещите пътища на законовите процедури. Разбира се, премина и през
дежурните забавяния – първо, поради местни избори, след това коледни празници,
задочни лекции на техника, обявяващ проекта на заинтересованите лица (много отзивчиво
момче, между другото), а сега пък, за капак, се пръкна и този вирус. Аха-аха да се изпълни, почти на финалната права,
и служителите в общината трябва да работят през седмица. (на туй се вика
маркототевски късмет) А през цялото това време моя милост ходи и пита, защото е
упълномощена от клиентите си да следи процедурата до края и да подписва
необходимите документи.
Равносметката от днес – заповедта на кмета за одобряването на
ПУП-а още се обявява. Очаква се другата седмица евентуално да се качи на сайта
на общината, след което се чака още две седмици за евентуални възражения.
Аз обаче се питам сега, ако започнем да проектираме най-после
самата сграда, дали да предвиждам направо вместо две - три детски спални, че не
се знае!
А пред клиентите как да се обяснявам, не знам! Ще взема да
нареждам като героя в разказа:
„Не става бързо хубавата работа. С ръка се прави, ум играе,
изкусност трябва. … Де мога за толкова малко време? То да не е печатница, та —
трак-трак, трак-трак — да я изтракам аламинут. Сецесион нещо. Тънка работа е.
Не мога!“
Така си я караме по нашенски!
