"Рядък модел" от Том Ханкс

„В лъжите на великите писатели-романтици има повече истина, отколкото в истините на техните наследници.“ 
Николас Гомес Давила

Книга:Рядък модел. Няколко разказа
Автор: Том Ханкс 
Издателство: Колибри
Година: 2018г. 
Цена: 20лв.

Представя: Ели

Книгата е сборник от седемнадесет прекрасни кратки разкази, показващи, че двукратният носител на "Оскар" Том Ханкс е и талантлив писател.

Във всеки разказ участва различен модел пищеща машина. Предполагам, че всяка е от колекцията на автора.

Представям си как Том Ханкс седи пред машините си и мисли: „С тази ще напиша разказа за Асан от България, а ти миличка ще ми помогнеш за разказа за красивата Сю!“

Седемнадесет разказа и всеки със своя чар. Както са различни пишещите машини, така са и различни разказите му. Сюжетът е един – обърканият живот на съвременния човек.

За един любител колекционер не е достатъчно да събира цените вещи, той иска да ги съживи. Една красива ретро кола не трябва да е само модел на витрина, но и автомобил, който може да покаже възможностите си поне на едно ретро шоу. Така и Том Ханкс е вдъхнал живот на своите любими пишещи машини чрез написването на книгата „Рядък модел - няколко разказа“.

Предметът на интерес на актьора показва неговото влечение към автентичните механични уреди. Напечатаният текст с машина, не с компютър, е нещо неподправено и лишено от фалш. Такива са и разказите му. Липсват сантименталните нотки. Историите са истински и неподправени, лишени от украсяване. Ако Том Ханкс беше художник, неговият живописен стил щеше да е супер реализъм. Разказите му са толкова правдиви и автентични, че сякаш може да видим подобни или дори същите истории в живота на наши познати. Една мозайка от съвременни истории. Обикновени, а в същото време щури, странни и малко луди.

Такъв ли е съвременния ни свят? Динамичен, прагматичен без грам романтика! И въпреки всичко можем да отлюспим многото пластовете от събитията в живота на героите му и да намерим зрънцето останала човечност.

Все пак грубия Костас наема Асан на работа, звездата на Сю изгрява, благодарение на Боб (нищо, че му се отблагодарява подобаващо), мъжемелачката Ана отхлабва хватката около гаджето си, преди да го изтощи окончателно до смърт!

Прави ми впечатление, че семействата, които са описани са със сложни съдби. Няма спокойствие в живота на съвременния човек - няколко брака, деца от различни родители. Всичко е толкова сложно! В разказа за десетгодишния Кени, който отива за посещение един уикенд при майка си, единственото нещо, което го развълнува, въпреки големите му забавления осигурени от майка му, която се старае да си прекарат страхотно, е разходката до старата му къща, в която е прекарал ранното си детство с цялото семейство. В тази къща той си спомня как са играли с по-големия си брат и сестра, майка му, която го е носила на ръце и забавленията с баща му.

Шарени истории и всички уникални! Така е и с напечатания текст от пишеща машина. Том Ханкс пише в един от разказите си с носталгия към отминалите времена:

„Вече никой няма у дома си пишеща машина, поне не работеща. А написаните на такава машина писма са специални. Някой идват с написани на компютър и искат да им ги препиша, та да бъдат уникални. Преди Свети Валентин и преди деня на майката седя тук с часове да печатам писъмца, а опашката се вие до съседната отсечка. Ако вземах пари, досега да съм забогатял като преуспяваща цветарка.“

Разказите му са един уникален подарък за всеки, който все още обича да чува механичното звънче на пишеща машина за края на реда вместо безизразното бръмчене на компютърния вентилатор!