"Змия закрилница" от Ариан Лека

Книга: Змия закрилница

Автор: Ариан Лека 

Издателство: Смол Стейшънс

Година: 2011 

Цена: 10.00 

Представя: Георги 

Честно казано, раздвоен съм в отношението си към тази книга.

От една страна, тя е добре написана и структурирана, сюжетът витае между настоящето и миналото, а езикът и преживяванията на главния герой (не знам защо, но си представям, че) могат да се превърнат в песен и клип на Стивън Уилсън. 

Сюжетът следва вътрешните лутания на стар човек, който е ослепял, но не го осъзнава и приема. Старият човек се връща към миналото си, размишлява за изборите, които е правил... горчиво усмихнат парадокс е, че преди години е изпратил баща си в старчески дом, а сега синът му го праща в дом за слепи хора. Старецът накрая се превръща в слепия пастир на стадо от слепци.

От друга страна, хм... книгата нещо не ме спечели. Хубава, но сякаш без душа. Като че ли не съм готов да посегна към нея отново и със сигурност не изпитах съжаление, че я връщам обратно на купчината с книги.

Мисля, че има две неща, които повлияха да не харесам "Змия закрилница." Първото е, че заради митологичния мотив на заглавието направих асоциация с творчеството на великия Кадаре. Надявах се на нещо, което дори и да не е на нивото на "Кой доведе Дорунтина" или "Мостът с трите свода", да се доближава до него и да използва нашето древно балканско наследство по най-добрия начин. Второто е, че паралелно с книгата на Ариан Лека четях и "Дромомахиа" на Роберт Леви. Естествено, когато си опиянен от толкова висш литературен пилотаж, всичко, което не е на това ниво, ти изглежда по-слабо.

И така... не мога да ви препоръчам "Змия закрилница", освен ако нямате силна вътрешна мотивация да изследвате съвременната албанска литература или не сте почитатели на техничарската страна на писането.