Книга: Преобърнатият свят
Автор: Кристофър Прийст
Издателство: Август
Година: 2011
Представя: Ели
Книгата „Преобърнатият свят“ на Кристофър Прийст определено ще се хареса на почитателите на научната фантастика. Произведението, издадено още през 1974г, пророчески описва група хора, които субективно възприемат света на принципа на математическата графика, която съм приложила към ревюто. Пространствената и времевата деформация през очите на главния герой е първоначално доста объркваща за читателя. Впоследствие, към края на книгата, се изяснява причината за тази изкривена представа за света на хората живеещи на странно съоръжение, предвижващо се на релси към постоянно местещия се оптимум.
Определено за мен книгата беше доста сложна за разбиране. Заинтригува ме социалния модел, описан от автора. Въпросът, който ме вълнуваше, беше дали и без физическо въздействие, а само чрез манипулация на съзнанието може да се получи ефекта на тази крива или друга подобна.
Корицата на английското издание от 1974г. |
За мен произведението дава един доста правдоподобен модел за образуване на едно общество, бих го нарекла тоталитарна секта, което да съществува в света, но да е изолирано от всичко, което ние възприемаме за естествено и правдоподобно.
Ето някои от методите на въздействие, описани от автора:
- Обществото се ръководи от върховен лидер, който претендира да е единственият източник на цялата истина.
- Създаване на нова лъжлива история, която променя начина, по който да се възприема миналото.
- Създаване на строга стъпаловидна йерархия в обществото. По-висшите етажи на властта имат право на въздействие и контрол върху по-нисшите. Навлизане постепенно в „познанието“ и тайните на сектата, в зависимост от нивото, в което е посветен човека.
- Изолиране на хората от света. В книгата изолацията е физическа. Жителите на града „Земя“, живеят в затворено дървено съоръжение-град. Забранено им е да наблюдават дори слънцето. След клетва за мълчание и заплаха от смъртно наказание, се допускат служители да ходят на мисии извън съоръжението. В една секта най-важната задача е да изолираш хората от света чрез автоцензура. Това означава, че предварително са им втълпил, че „истината“ могат да намерят само ако следват адептите на сектата, а всичко останало извън възприетите от обществото вярвания е лъжа. Хората до такава степен се наплашват от негативни емоционални и физически последствия, че те дори и не желаят да излезнат от черупката на измисления свят, в който живеят.
- Създаване на непрекъсната заетост. Хората в книгата са разделени на касти – всеки има отговорност и работа, с която е непрекъснато ангажиран. Така не им остава време да си задават генерални въпроси за своето съществуване.
- Женитбите стават изцяло между членовете на обществото. Това гарантира, че за в бъдеще техните деца също ще бъдат вкарани в тази схема на манипулация. От друга страна интимните взаимоотношения стават емоционално обвързани с живота в общността.
- Създаване на самочувствие в хората, че те са най-умни, най-най-….Те са уникалните единствени хора на тази планета, които ще спасят човешкия род. Всички останали хора извън общността биват използвани като наемници за определена работа. Към тях те не се отнасят като нормални човешки същества, а като материал за осъществяване на целите им.
- Всяване на страх. В съзнанието на членовете на обществото се изгражда страховита и ужасяваща картина за живота извън рамките на сектата.
- Критичното мислене се забранява и заклеймява. Тези, които са инакомислещи, биват обявени за врагове и бунтовници.
Това са някои от интересните принципи, които ми направиха впечатление. Определено „Преобърнатият свят“ е книга, която може да се подложи на доста подробен анализ и изследвания, защото крие много повече идеи, от тези които се забелязват при първия прочит.
No comments:
Post a Comment