Какъв лидер е Александър Велики - роден или направен?

Книга: Are Leaders Born or Are They Made? 
Автор: Manfred Kets de Vries 
Година: 2004 
Издателство: Routledge

Представя: Георги

Прочетох една малка книжка на големия Манфред Кетс де Врийс: Are Leaders Born or Are They Made? 

Де Врийс е известен с това, че смело и умело прилага откритията на психоанализата в организационния анализ и така предлага необичайни, но всъщност много смислени обяснения на индивидуалното човешко поведение в екип. При това не се ограничава само в теорията - той е консултант и използва знанията си в практиката, работейки с някои от най-добрите фирми на света. 

Are Leaders Born or Are They Made? (Лидерите родени ли са или са направени?) изследва конкретен случай - животът на Александър Велики. Първата част на изследването представя животоописание, а втората - анализ на лидерските качества и личностовите особености на Александър. 

Авторът не дава отговор на въпроса в заглавието на книгата си. Вероятно умишлено ни оставя сами да си отговорим. Това, което открих за себе си в случая с Александър, е че към вродените качества са се добавили силните влияния на обкръжението му като дете. 

Александър е нарцистична личност и мегаломан, което предполага винаги да иска да се изявява, да е в центъра на вниманието и да му се възхищават. Освен това е циклотимик, което значи, че често е променял настроенията си - от избухлив и еуфоричен до тъгуващ и самоизолиращ се. Бил доста невротичен; единствено постоянното действие му давало вътрешен покой. 

Това са все вродени черти на личността. Към това обаче се добавят и фактори на средата, които са допринесли за превръщането му в човека, за когото говорим и днес.

Първо - обсебващата  и свръхпротективна майка Олимпия постоянно го поставяла на пиедестал и изостряла неговото честолюбие. Тя му напомняла, че според преданието родът му произлиза от Херакъл. А понеже като младоженка сънувала, че мълния минава през тялото й, започнала да казва на сина си, че всъщност е син на Зевс (богът - гръмовержец), а не на Филип. 

Второ - Александър израснал със силен Едипов комплекс и постоянно се сравнявал с баща си Филип II, който бил изключителен военачалник. Веднъж Александър с раздразнение казал на приятелите, с които се обучавал, че със своите победи и завоевания, баща му няма да му остави нищо велико за постигане. 

Трето - като царски син имал много повече права от обикновените хора, което изострило неговата своенравност и желание да се налага над другите. Единственият по-високопоставен от него в Македония бил баща му Филип, така че Александър имал много простор да се учи да заповядва и да командва. 

Четвърто - Александър имал някои от най-добрите учители, които македонският царски двор можел да си позволи, така че израснал като просветен, речовит и богат на знания млад принц. Сред учителите му бил и Аристотел, от когото престолонаследникът научил много за управлението на обществото. Обичал Илиада и Ахил бил неговият пример за боец и водач. 

Александър има изключителни постижения като военен лидер. Той бил много харизматичен и с думите си вдъхновявал своите войници. С делата си печелил сърцата им - винаги бил начело в боя, хранел се с обикновена храна като тях, когато вървели пеш през пустинята, слязал от коня си и тръгнал пред тях. Това било ключово за толкова малко време да постигне толкова много. Заради това дълго му прощавали и умората, и непопулярните решения, които вземал. Чак на десетата година му казали "Стига вече, не искаме да ходим до края на света."

Със смелостта си, с порива да постига непостижимото и с огромния размах на мечтите си, Александър станал пример за редица поколения след него. Римляните го почитали, средновековните европейци също. Един средновековен роман, наречен Животът на Александър, станал "бестселър" за младежите, които копнеели за воински подвизи, слава и чест. Разбира се, те виждали светлата страна в живота му. А има и мрачна страна. 

Може би няма друга личност в световната история, която така добре да илюстрира огромните предимства и неизбежните рискове, които носи нарцистичният лидер. Де Врийс не отделя толкова много внимание на минусите на нарцистичното лидерство, но те също заслужават обсъждане: самонадеяност, пренебрежение към чуждите мнения и чувства, арогантност, мнителност, избухливост, обидчивост... Те са важни и от съвременна перспектива - например, какво да правим, ако работим с нарцистичен шеф? Или с нарцистичен колега? Как да комуникираме с такива хора? А ако ние се усещаме, че май сме нарцисисти? Как да ръководим, как да налагаме решенията си, как да се справяме в конфликтни ситуации? Александър убил един от най-близките си хора, когато му казал нелицеприятни неща, но все пак в 21 век това не е решение. :) 

Накратко - книжката е хубава. Ако ви се чете текст, който предава сложни концепции по разбираем начин, този е подходящ.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -
Забележка: статията излезе първо в блога на Георги Станков под името "Лидерът Александър Велики - роден или направен?"

"Преобърнатият свят" от Кристофър Прийст

Книга: Преобърнатият свят 

Автор: Кристофър Прийст 

Издателство: Август 

Година: 2011

Представя: Ели 

Книгата „Преобърнатият свят“ на Кристофър Прийст определено ще се хареса на почитателите на научната фантастика. Произведението, издадено още през 1974г, пророчески описва група хора, които субективно възприемат света на принципа на математическата графика, която съм приложила към ревюто. Пространствената и времевата деформация през очите на главния герой е първоначално доста объркваща за читателя. Впоследствие, към края на книгата, се изяснява причината за тази изкривена представа за света на хората живеещи на странно съоръжение, предвижващо се на релси към постоянно местещия се оптимум.

Корицата на английското
издание от 1974г.

Определено за мен книгата беше доста сложна за разбиране. Заинтригува ме социалния модел, описан от автора. Въпросът, който ме вълнуваше, беше дали и без физическо въздействие, а само чрез манипулация на съзнанието може да се получи ефекта на тази крива или друга подобна.

За мен произведението дава един доста правдоподобен модел за образуване на едно общество, бих го нарекла тоталитарна секта, което да съществува в света, но да е изолирано от всичко, което ние възприемаме за естествено и правдоподобно.

Ето някои от методите на въздействие, описани от автора:

1. Обществото се ръководи от върховен лидер, който претендира да е единственият източник на цялата истина.
2. Създаване на нова лъжлива история, която променя начина, по който да се възприема миналото.
3. Създаване на строга стъпаловидна йерархия в обществото. По-висшите етажи на властта имат право на въздействие и контрол върху по-нисшите. Навлизане постепенно в „познанието“ и тайните на сектата, в зависимост от нивото, в което е посветен човека.
4. Изолиране на хората от света. В книгата изолацията е физическа. Жителите на града „Земя“, живеят в затворено дървено съоръжение-град. Забранено им е да наблюдават дори слънцето. След клетва за мълчание и заплаха от смъртно наказание, се допускат служители да ходят на мисии извън съоръжението. В една секта най-важната задача е да изолираш хората от света чрез автоцензура. Това означава, че предварително са им втълпил, че „истината“ могат да намерят само ако следват адептите на сектата, а всичко останало извън възприетите от обществото вярвания е лъжа. Хората до такава степен се наплашват от негативни емоционални и физически последствия, че те дори и не желаят да излезнат от черупката на измисления свят, в който живеят.
5. Създаване на непрекъсната заетост. Хората в книгата са разделени на касти – всеки има отговорност и работа, с която е непрекъснато ангажиран. Така не им остава време да си задават генерални въпроси за своето съществуване.
6. Женитбите стават изцяло между членовете на обществото. Това гарантира, че за в бъдеще техните деца също ще бъдат вкарани в тази схема на манипулация. От друга страна интимните взаимоотношения стават емоционално обвързани с живота в общността.
7. Създаване на самочувствие в хората, че те са най-умни, най-най-….Те са уникалните единствени хора на тази планета, които ще спасят човешкия род. Всички останали хора извън общността биват използвани като наемници за определена работа. Към тях те не се отнасят като нормални човешки същества, а като материал за осъществяване на целите им.
8. Всяване на страх. В съзнанието на членовете на обществото се изгражда страховита и ужасяваща картина за живота извън рамките на сектата.
9. Критичното мислене се забранява и заклеймява. Тези, които са инакомислещи, биват обявени за врагове и бунтовници.

Това са някои от интересните принципи, които ми направиха впечатление. Определено „Преобърнатият свят“ е книга, която може да се подложи на доста подробен анализ и изследвания, защото крие много повече идеи, от тези които се забелязват при първия прочит. 

Пожелавам на любителите и изследователите на физическите закономерности и социални явления приятно забавление при разнищването на тази книга-загадка.

Графика 1: 

Графика 2:

Карта на обърнатия свят,
представена като
трактрикоид (псевдосфера).

"Рядък модел" от Том Ханкс

„В лъжите на великите писатели-романтици има повече истина, отколкото в истините на техните наследници.“ 
Николас Гомес Давила

Книга:Рядък модел. Няколко разказа
Автор: Том Ханкс 
Издателство: Колибри
Година: 2018г. 
Цена: 20лв.

Представя: Ели

Книгата е сборник от седемнадесет прекрасни кратки разкази, показващи, че двукратният носител на "Оскар" Том Ханкс е и талантлив писател.

Във всеки разказ участва различен модел пищеща машина. Предполагам, че всяка е от колекцията на автора.

Представям си как Том Ханкс седи пред машините си и мисли: „С тази ще напиша разказа за Асан от България, а ти миличка ще ми помогнеш за разказа за красивата Сю!“

Седемнадесет разказа и всеки със своя чар. Както са различни пишещите машини, така са и различни разказите му. Сюжетът е един – обърканият живот на съвременния човек.

За един любител колекционер не е достатъчно да събира цените вещи, той иска да ги съживи. Една красива ретро кола не трябва да е само модел на витрина, но и автомобил, който може да покаже възможностите си поне на едно ретро шоу. Така и Том Ханкс е вдъхнал живот на своите любими пишещи машини чрез написването на книгата „Рядък модел - няколко разказа“.

Предметът на интерес на актьора показва неговото влечение към автентичните механични уреди. Напечатаният текст с машина, не с компютър, е нещо неподправено и лишено от фалш. Такива са и разказите му. Липсват сантименталните нотки. Историите са истински и неподправени, лишени от украсяване. Ако Том Ханкс беше художник, неговият живописен стил щеше да е супер реализъм. Разказите му са толкова правдиви и автентични, че сякаш може да видим подобни или дори същите истории в живота на наши познати. Една мозайка от съвременни истории. Обикновени, а в същото време щури, странни и малко луди.

Такъв ли е съвременния ни свят? Динамичен, прагматичен без грам романтика! И въпреки всичко можем да отлюспим многото пластовете от събитията в живота на героите му и да намерим зрънцето останала човечност.

Все пак грубия Костас наема Асан на работа, звездата на Сю изгрява, благодарение на Боб (нищо, че му се отблагодарява подобаващо), мъжемелачката Ана отхлабва хватката около гаджето си, преди да го изтощи окончателно до смърт!

Прави ми впечатление, че семействата, които са описани са със сложни съдби. Няма спокойствие в живота на съвременния човек - няколко брака, деца от различни родители. Всичко е толкова сложно! В разказа за десетгодишния Кени, който отива за посещение един уикенд при майка си, единственото нещо, което го развълнува, въпреки големите му забавления осигурени от майка му, която се старае да си прекарат страхотно, е разходката до старата му къща, в която е прекарал ранното си детство с цялото семейство. В тази къща той си спомня как са играли с по-големия си брат и сестра, майка му, която го е носила на ръце и забавленията с баща му.

Шарени истории и всички уникални! Така е и с напечатания текст от пишеща машина. Том Ханкс пише в един от разказите си с носталгия към отминалите времена:

„Вече никой няма у дома си пишеща машина, поне не работеща. А написаните на такава машина писма са специални. Някой идват с написани на компютър и искат да им ги препиша, та да бъдат уникални. Преди Свети Валентин и преди деня на майката седя тук с часове да печатам писъмца, а опашката се вие до съседната отсечка. Ако вземах пари, досега да съм забогатял като преуспяваща цветарка.“

Разказите му са един уникален подарък за всеки, който все още обича да чува механичното звънче на пишеща машина за края на реда вместо безизразното бръмчене на компютърния вентилатор!

Клубна среща януари 2019

Тази вечер се срещнахме за първи път през 2019 година. Срещата ни бепе хубава, както винаги, обогатяваща и одухотворена. Освен за книги, размишлявахме и за това как ли клубът ни изглежда в очите на другите.

Тема: балкански автори.

Всъщност през повечето време говорихме на светлината на свещи.

"Змия закрилница" от Ариан Лека

Книга: Змия закрилница

Автор: Ариан Лека 

Издателство: Смол Стейшънс

Година: 2011 

Цена: 10.00 

Представя: Георги 

Честно казано, раздвоен съм в отношението си към тази книга.

От една страна, тя е добре написана и структурирана, сюжетът витае между настоящето и миналото, а езикът и преживяванията на главния герой (не знам защо, но си представям, че) могат да се превърнат в песен и клип на Стивън Уилсън. 

Сюжетът следва вътрешните лутания на стар човек, който е ослепял, но не го осъзнава и приема. Старият човек се връща към миналото си, размишлява за изборите, които е правил... горчиво усмихнат парадокс е, че преди години е изпратил баща си в старчески дом, а сега синът му го праща в дом за слепи хора. Старецът накрая се превръща в слепия пастир на стадо от слепци.

От друга страна, хм... книгата нещо не ме спечели. Хубава, но сякаш без душа. Като че ли не съм готов да посегна към нея отново и със сигурност не изпитах съжаление, че я връщам обратно на купчината с книги.

Мисля, че има две неща, които повлияха да не харесам "Змия закрилница." Първото е, че заради митологичния мотив на заглавието направих асоциация с творчеството на великия Кадаре. Надявах се на нещо, което дори и да не е на нивото на "Кой доведе Дорунтина" или "Мостът с трите свода", да се доближава до него и да използва нашето древно балканско наследство по най-добрия начин. Второто е, че паралелно с книгата на Ариан Лека четях и "Дромомахиа" на Роберт Леви. Естествено, когато си опиянен от толкова висш литературен пилотаж, всичко, което не е на това ниво, ти изглежда по-слабо.

И така... не мога да ви препоръчам "Змия закрилница", освен ако нямате силна вътрешна мотивация да изследвате съвременната албанска литература или не сте почитатели на техничарската страна на писането.