Дарина за Иво и "Кривата на щастието"

Книга: "Кривата на щастието"
Издател: Вакон
Година: 2014
Представя: Дарина

Следващите няколко реда ще са опит скромно и от сърце да изкажа своята благодарност към Иво Иванов. Автор, открит съвсем случайно. И съвсем навреме.

Подходих към историите на Иво с предубеждение и недоверие, с очакване за чисто технически спортни репортажи и нищо повече. Разбира се, оказа се че греша. Историите на Иво са прекрасни, наситени с чиста емоция, с истински живот, с много радост, тъга, изключително въздействащи. Историите носят в себе си безкрайната палитра на чувствата в един човешки живот. Реални истории, реални герои на живота, реално губещи, реално побеждаващи, страдащи. Обикновени хора, с необикновени съдби, издирени, разказани и поднесени ни като безценен дар. Истории дълбоко лични, преживени и съпреживени, които докосват сърцето и душата, пречистват, променят, възпитават и превъзпитават. Истории, които вдъхновяват. Всеки един разказ съдържа безценни поуки и житейски уроци, функционира на няколко морални и текстови нива. Чрез историите си Иво разказва самия живот – борбата на бащата за здравето на сина си, на треньора за успеха на отбора му, на детето, загубило родителите си. Но поднесени без драма, трагичност и клишираност. Поднесени по градивен и въздействащ начин, без излишен морал и нравоучения. При него спортът действително е само предтекст, за да разкаже Вселената на всеки един човешки живот. Наред с това обаче разказва и с чувство за хумор /“Честна дума, не си го измислям“/, с отношение към социалните проблеми, към поведението /действието или бездействието/ на всеки отделен човек в обществото. Разказва за тайнствените Хималаи, за древните индийски племена и културата им, за недомислиците в ЦРУ, за хора получили истински шанс в живота, но провалили се. И за такива, родени без шанс, но отказали да се предадат.

С надежда да не прозвучи патетично и сантиментално, книгите на Иво са нужните книги във всеки един дом, за всяко едно училище, подрастващо дете, майка, баща, брат, приятел. За всеки един от нас. Затова с тези няколко скромни думи, написани около сутрешното ми кафе, искам от мое и от името на страхотните ми приятели от скромния ни/но ентусиазиран, пълен с мечти и идеи/ литературен клуб в град Хасково да кажа – благодарим ти, Иво! Ние ти благодарим, а ти продължавай все така да ни благо даряваш с твоите единствени, неповторими и незабравими разкази. Пожелаваме за теб, семейството ти и приятелите ти здраве, вдъхновение и щастие. Защото всяко едно от тези неща не може да съществува самостоятелно, нали?

Всичко споделено е далеч по-хубаво! Точно като разказите ти.