Автор: Христо Милков
Представя: Елисавета Георгиева
Първото ми добро впечатление от книгата беше от красивия дизайн на корицата и името на книгата, което асоциирах с приказка за благородни и смели хора. Очакванията ми се разминаха със сюжета, но въпреки това останах приятно изненадана и се влюбих в прекрасния свят, който Христо Милков бе описал, за да разкаже една завладяваща история за своя род.
Кой е авторът на произведението - Христо Милков? Бивш командос от тайните спец служби на поделение "Тихини". За всеки поне малко запознат с историята на тази военна част, ще стане ясно, че авторът има интересна биография на добре обучен военен, който почти целия си живот е посветил на физическата си подготовка за оцеляване в трудни условия, изпълнение на опасни и животозастрашаващи специални мисии с цел защита на родината ни. Затова и не е чудно, че основната идея на романа е именно любовта към България и семейството. Авторът започва да пише на сравнително късна възраст - 58-годишен. За мен беше изненадваща лекотата и майсторството, с което писателят реди историята.
Светът, в който се развиват събитията, около 1828 година, е първичен, ухаещ на земя и билки, изпълнен със звуците на народните песни на хората, които умеят да работят здраво и да се веселят подобаващо, лишени от преструвките на съвремието. Историята е базирана на кратки сведения за рода на авторa. Петър Гюнгюрмеза (името означава от турски светъл и лъчезарен човек) е един от най-завладяващите персонажи в книгата. Останал от малък сирак, чрез упорита работа, талант и добро сърце, придобил имот и добро име. Станал първи човек на село Иридже, намиращо се до Ямбол. Историята, развила се през този период в България е основната тема, която определя трагичните събития, които сполетяват семейството на стария Гюнгюрмез. Колко добри очаквания и надежда са били разбити от Руското правителство след освободителната за Гърция война срещу османските поробители. Руските войски минават през българската територия и биват посрещани като освободители, но имперските планове са други. Свободата ще бъде само за гръцкия народ, а българите са оставени отново под владичеството на султана. Този трагичен развой на събитията са причина много българи (около 140 000) да напуснат родината си. Те са били и допълнително стимулирани от имперските представители да тръгнат на опасен дълъг преход, за да се заселят в руските неплодородни земи на Бесарабия. Император Николай I се е надявал този трудолюбив и красив народ да облагороди пустеещите руски степи. Един от тези, които виждат в това начинание предателство към родния край е Петър Гюнгермеза и той преживява тези събития трагично. Духом и физически изнемогва. Като не на себе си, обикаля от село на село и убеждава своите сънародници да не напускат родните си места. Неговите думи сякаш звучат и сега към всички тези, които тръгват към чужди държави с измамната надежда за по-добър живот. Земята, която свише ни е дадена е най-голямото ни богатство. Тук планините, реките, горите, плодородните ниви, всички те подарени ни от Бога, са безценни дарове, който ни хранят, дават сила, носят легенди и сякаш говорят за славните отминали времена на народа ни. Зареял поглед там във времето на тази епоха, писателят ни подканва да видим поуките в историята която непрекъснато се повтаря.
Българите трябва да разберат, че историята не само се чете, но тя се и пише от самите тях. Трите стълба, които са крепяли според автора народа ни, са Патриотизма, Православието и Рода. Ако загубим упора в тези три стълба, народът ни е обречен на гибел и забвение. Разкъсвайки връзките си с Бога, семейството и родната земя, ние губим нашия духовен компас. Завлечени по разните краища на света, нашите сънародници вегитират в унеса на сладникавата приспивна омая на чуждия свят на други народи. Нашите възрастни родители като стария Гюнгюрмез плачат и викат от върхарите на планините "Майчице Родино, свършено е с тебе!"
No comments:
Post a Comment