Love in China

Автор: Chen Xiao
Издател: China Intercontinental Press 

Представя: Георги Станков 

Love in China е много симпатична (и като оформление, и като съдържание) книжка, която мога да опиша като популярна социология на интимните отношения в днешен Китай.

Започва с описание на брака в миналото - онази хилядолетна традиция на уредените бракове, когато семейството избирало за кого да се ожени детето им. Тогава било обичайно да използват и сватовници, които правели избора вместо другите, като компетентно следвали неписаното правило "половинката" да е от семейство с приблизително същия социално-икономически статус. Движещият мотив за създаване на семейство не била любовта, а очакването двойката да има син, който да продължи родовата линия.

Авторът Chen Xiao твърди, че от 1980-те насам традицията се променя и все повече хора и социални групи възприемат по-отворен и демократичен модел на създаване на връзки. Днес все повече хора избират своите партньори, избират дали изобщо да имат партньори, как да живеят, какво да правят с живота си. Разбира се, откъсването от традиционните родови отношения и от типичния селски колектив, освен свобода, носи нови отговорности и предизвикателства. Затова наред с позитивите на свободния избор, съществуват и сериозни проблеми, които от десетилетия виждаме и в България:

• Как да си намериш партньор, ако образованието, кариерата и работата не ти оставят време? 
• Ако нямаш време, би ли да се престрашил/а да използваш старите методи като помощ от професионален сватовник? 
• Или пък ще оставиш ли загрижените си родители да ти търсят партньор на специалните срещи за родители в големите градски паркове?
• И всъщност каква точно връзка искаш да имаш, след като живеем във време на различни модели връзки, различни предпочитания и различни очаквания?

Тези и много други въпроси намират отговор в книгата. Особеното е, че за никого няма само един отговор. Обществата се фрагментират, в тях се появяват все повече субкултурни групи, и ако шреди 100 години е имал един модел, валиден за 99,99% от населението, днес не е така. Днес съществува разнообразие от социокултурни групи, субкултури, професионални общности с характерен за тях начин на живот. И всички те имат особени потребности и преференции, но и при никоя от тях отново няма общовалидни решения.

И така, какво се случва в Китай днес?

• Има speeddating - кратки срещи, на които осем жени срещат осем мъже. Всеки от единия пол среща всеки от другия, т.е. всеки провежда седем срещи. Всяка среща продължава 8 минути, а след това, ако някой ти е направил впечатление можеш да го потърсиш. Не е сигурно дали ще приеме, но това е. 
• Има онлайн връзки. Все повече хора се запознават по интернет с други хора, създават отношения, решават се и на физически срещи. Понякога се получава, но по-често не, защото онлайн самоличността и онлайн поведението обикновено се различават от идентичността ни и поведението ни във физическия свят. 
• Има нова традиция като xianggin, която донякъде е възстановяване и трансформмиране на някогашната позиция на сватовниците. Родителите на заети и забързани хора се срещат в големи градски паркове - носят снимки, имат дори кратки описания на образователния, социалния и прочее статус на децата си. Макар че от една страна това изглежда нахлуване в личното пространство на децата им, оказва се, че някои деца го приемат, защото явно сами се притесняват да търсят, да започват познанатва и да опитват да приближат някого от срещуположния пол. 
• Има все повече връзки между китайци и чужденци. Отварянето на страната към Запада води до появата на повече западноверопейци и американци в Китай, при което някои хора се влюбват и създават семейства. 
• Има дори връзки между партньори с по-голяма разлика във възрастта. Макар да са редки, тези случаи показват, че любовта има все повече и по-различни измерения отколкото в миналото. Емблематичен е бракът от 2004г. на 82-годишния тогава Нобелов лауреат Ян Джанин с 28-годишната Фан Уен. 
• Сред все повече млади китайци се развива предпочитанието към кратки страстни връзки, вместо стремеж за търсена на дълга връзка и любов за цял живот.  
• Както и в западния свят, расте тенденцията за сключване на брак в по-късна възраст. Все повече семейства стават нуклеарни. Все повече образовани и правещи кариера родители избират да имат едно дете (именно избират, за да имат повече време за себе си и за кариерите си, а не просто заради държавна политика). 
• Дори видимите ритуали на свързването се променят - сватбите и сватбените дрехи започват заприличват на западните. От края на 1980-те става модерно при сватба да се прави и банкет в ресторант. 
• С нарастването на индивидуализма, все повече хора решават да се разведат. През 2004-а сериалът "Развод по китайски" се радвал на небивал интерес сред зрителите. 60 процента от респондентите на едно изследване посочили липсата на страст и любов като основна причина за развода си. Над 70 процента в друго изследване посочили извънбрачните афери на партньора си като причина за развод. 
• От началото на 21 век повече китайци откриват ценността на еротиката. Освободени от традиционните схеми за свързване и брак, повече млади хора се наслаждават на сексуалната си близост с партньорите, които сами избират. Традиционното китайско общество не обръща много внимание на секса, и много семейства - дори в близкото минало - живеели в брак (почти) без сексуални отношения, но все повече хора оценяват сексуалната интимност като важен елемент от щастливия семеен живот. 

Всичко в Love in China хем изглежда познато, хем изглежда китайско. Защото процесите в глобалния и отварящ се свят имат много сходни черти, и защото въпреки това всяка култура преминава през тези процеси по свой начин. 

Препоръчвам Love in China - лесна е за четене и съдържа интересни лични истории на нашите китайски съвременници.