"Снежно цвете и тайното ветрило" - ревю от Мариана Войкова

Автор: Лиза Сий
Издател: Хермес
Година: 2009

Представя: Мариана Войкова

Сюжетнaта линия  в романа следва живота на Лилия -  втората поред дъщеря на бедно китайско семейство - от времето, в което е тя е малко китайско момиче, до нейната дълбока старост. Успоредно с живота на Лилия, се разгръща и този на нейната приятелка и сродна душа – Снежно цвете. Проследявайки съдбите на двете момичета, които произхождат от различни социални слоеве,  научаваме за мястото на жената в китайското семейство и за обичайните порядки в китайската провинциална общност по време на Тайпинското въстание.

Тъй като резюмето на Елисавета е по-изчерпателно за отношенията между двете приятелки, аз се спрях по подробно на условията, влияещи върху формирането на социалния статус на момичетата.

Положението на жената в Китай през осемнадесети век не е леко. Момичетата са нежелани деца в семействата си. Тяхното раждане се свързвало с  прекомерни разходи и неудобства, които създавали за семействата си, за да бъдат задомени. Основна роля на жената е да бъде предана съпруга и да роди мъжка рожба на съпруга си. Колкото повече синове, толкова по-благоприятно било положението на жената в дома на съпруга й. От малки момичетата са възпитавани в смирение и покорство - като дете се подчинявай на баща си, като жена на съпруга си, като вдовица на сина си. За да може, обаче едно китайско момиче да бъде задомено, то трябвало да притежава лотосови крачета – известни като златни лотоси. Лотосовите крака, т.н.златни лотоси, се появяват в Китай по време на династията Сун / 960-1279г./  Окончателно са забранени през 1911г., но в някои селски райони, традицията продължила да се спазва чак до 1939г.

Притежаването на лотосови крачета е било задължителна  предпоставка за намиране на съпруг, което пък от своя страна давало шанс на жените да придобият статус на уважавани майки и съпруги.

Златните лотоси се получавали като стъпалата на малките момиченца били увивани и пристягани болезнено силно с памучни бинтове, с определена дължина. Стягането се правело, когато  момиченцата са на възраст между 6 и 8 години  още докато краката не са напълно развити. Процедурата била с продължителност от 1-2 години и пред този период, освен силната болка, която трябвало да изтърпят, момиченцата били затворени в дома си и почти изцяло обездвижени, за да може стъпалата им да придобият желаната форма Няма да се спирам подробно на процедурата, както вече споменах, тя отнемала години, прекарани в изолация и съпроводени с неимоверни болки. Като  резултат, някъде около 9-10 годишна възраст, момичетата придобивали стъпала с дължина около 9 см., в романа се споменава, че съвършения размер бил 7 см. или малко повече Следвали уроци, за да се научат да вървят правилно с новопридобитите стъпала.  Само след 2-3 години девойките били подготовяни за за женитба. Възрастните китайски жени имали малки стъпала, характерно деформирани – т. н. златни лотоси.

Пристягането на краката е било белег за класата на жената и се е  приемало като символ на красотата в китайската култура. За мъжете лотосовите крачета били особено еротични, а най-еротичната им функция била  характерната походка на жената с пристегнати стъпала – люлееща се, на ситни стъпчици. Жените с лотосови крачета са смятани за перфектните съпруги, тъй като зависели изцяло от съпрузите си.

Подробното описание на процедурата в романа, извършена на Лилия от нейната майка оставя тягостно впечатление за безрадостната съдба на жената в Китай през този исторически период. Колкото и морално-осъдителна да е тази практика за мен, нямаше как да не се запитам дали майките, преминали през мъченията за придобиване на златни лотоси, са можели да спестят това на дъщерите си. По-скоро не. Защото от романа узнаваме, че момичетата, които оставали с нормални стъпала, били приравнявани на момичетата от най-низшите слоеве на обществото. Те не можели да се омъжат и съдбата им била да бъдат наложници или осиновени снахи – низвергнати  жени, чийто живот нямал никаква стойност.

В своя роман, Лиза Сий успява да ни разкаже историята  на Лилия и нейната сродна душа без излишен драматизъм, по един увлекателен начин, преплитайки съдбите на момичетата и превратностите в живота им  с актуалните събития на времето, в което живеят. За мен беше изключително интересно да се запозная с особеностите на китайския бит и култура, характерни за епохата и за които ние знаем нищожно малко.