Поезията на Любел Дякоf е като шарен чорап, съчетал "каращи" се цветове. Така в една книжка като дебюта й "Сюжети" можем да срещнем сакралното и профанното, грубото и нежното. Стихотворенията в стихосбирката са обособени в три дяла: драма, еротика и трилър. Какво ме впечатли?
Младата поетеса е представител на т.нар. Поколение Z и заслужено си намира фенове от своята генерация - говори по тяхному, показна е по тяхному, включително и във Фейсбук. Сега се замислям: те всъщност умеят ли да се любят, или се чукат?
Г-ца Дякоf е майсторка на кратката форма - бързина и директност на експресията, откровеност на изказа, на моменти дори затрогващ патос. Определено можеш да изпиташ нещо и да се замислиш.
Стихосбирката "Сюжети" показва, че поетесата има талант и избира някои наистина важни и силни теми (не само за своето поколение - за всички, които са били на 25), които не се притеснява да изследва и представя отвъд казаното преди.
Има нещо много хубаво в стиховете й, но също и нещо, което би било добре да промени.
Има нещо много хубаво в стиховете й, но също и нещо, което би било добре да промени.
Прави ми впечатление на моменти излишния стремеж към оригиналничене и парадиране, като че ли не може да намери своя образ, своя глас, своето малко място в света, та затова се опитва да ни провокира и да ни каже: "Вижте ме, чуйте ме, възхитете ми се, аз съм тук!"
А така се държат малките момиченца, когато искат нещо или когато са разочаровани. Та така - шепа талант и щипка инфантилност в едно - това е "Сюжети."
No comments:
Post a Comment