Ерика Бауъмайстър - "Училище за вкусове и аромати"

Издателство: "Гурме пъблишинг" 

Година: 2011

Представя: Елисавета Георгиева

„Училище за вкусове и аромати“ е литературният дебют на Ерика Бауърмайстър. Книгата е бестселър и в това няма нищо чудно - тя е истинско откровение за всички любители на гурме жанра, но тя е и нещо повече - покана да усъвършенстваме и използваме всички свои сетива, когато общуваме с храната. 

Сюжетът на романа е изграден около Лилиан, нейния ресторант и нейния курс по готварство. Осемте ученици на Лилиан са се включили в курса по различни причини и всеки носи своята житейска история. Но с времето, което прекарват заедно, и чрез провокативните учебни методи на Лилиан, те стават пример за свързване и сплотяване на хората около споделената обща история и любовта им към създаването на храна. Осем души, осем истории, осем лични борби, страхове и надежди. Историята обхваща всичко, което участниците в курса носят, и го превръща в това, което истинският живот и истинската храна са - смесица от съставки и вкусове. И в този смисъл Бауърмайстър превръща храната в метафора на живота. 

Храната, която надхвърля задачата си да засити глада, а служи да нагости всички сетива – очите, вкусовите рецептори, обонянието и допир. Милваме храната с очите си, оглеждаме я, изпитваме я, наслаждаваме се на елегантното й аранжиране. Подушваме я, търсейки потвърждение за това, което очите и ръцете са ни казали за качествата на продуктите. Докосваме я също и с ръцете си - усещаме твърдостта на продуктите, или мекотата им, грапавината или гладкостта на повърхността им. Вслушването в звуковете при готвенето също ни действа различно - някои звуци са енергични, други ни действат релаксиращо. И накрая - консумацията на храната, когато викаме на помощ вкусовите си рецептори, носи естествения завършек на това общуване с храната, което те кара да се чувстваш жив, ако наистина се отпуснеш и усетиш всичките и аспекти. 

"Чувствам & Усещам, следователно съществувам!"

Този принцип ми се струва много ценен при лечение на някои зависимости и психологични състояния, които отнасят хората далеч от действителността. Важно е запазването на човешката цялост във всичките й аспекти – духовна и материална. Дисбалансът между двете същности води до осакатяване или дори заболяване на индивида.

„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие, 2 глава, 7 стих).

Нашата човешка природа е сложна, но е една в своята сложност. Вътре в нас има разнообразие от аспекти и способности, но то е разнообразие в единство. Само да отбележа, че когато говоря за тялото имам предвид непадналото естество на човешкото тяло, а не подвластното на похотта и греха.

В книгата е описана показателна история за това как главната героиня Лилиан извежда майка си от дълбока депресия чрез храната. След раздялата със съпруга си, майката се отнася в света на книгите. Тя само физически съществува, но не и духом до дъщеря си. Чрез голямата си убеденост и желание, Лилиан влага цялата си енергия при готвенето, за да върне майка си в реалния свят.

Писателката, която е и добър готвач, е усетила силата на добрата храна. Според мен не е случайно, че кулинарните канали имат толкова голяма аудитория. Зрителите инстинктивно чувстват, че зад готвенето има нещо много повече от самия процес, дори да не знаят какво точно е и да не могат да го назоват. 

Интересен друг аспект, който е залегнал като идея в книгата е, че храната сближава. Семейството като образ си го представяме като хора, които споделят една трапеза. Празникът обичайно завършва с богато угощение. Споделянето на храната е образ на близост между определена група хора и тяхната съучастност в едно дело или събитие.

Книгата е интелигентно написана, балансирана и изтънчена като храните, приготвяни от Лилиан. Започвайки леко предубедено, бях изненадана от доброто чувство, което остави в мен.