Автор: Нядялко Славов
Издателство: Хермес
Година: 2016
Представя: Ели
В едно интервю Недялко Славов споделя, че „Камбаната“ е историята на бащиното му село, но това според него е история и на цяла България. Името на романа „Камбаната“ като източник на предупредителния сигнал при бедствие и символ на вярата, не е избран случайно от автора. Писателят сам споделя, че чрез романа си искал да алармира за сериозните проблеми в нашата страна.
В действителност проблеми има и е достатъчно да погледнеш новините и блесват с пълна сила, но не бих се съгласила с крайностите, които авторът описва.
Питам се с какво толкова се впечатлиха голяма част от читателите в България? Книгата е преиздавана няколко пъти, има награда на издателство „Хеликон“. Авторът е напипал слабостта на повечето от съвременните българи – да разсъждават песимистично и да определят мръсния и пошъл език за новаторски. Учудващо за човек, който е слушал през детството си предимно класическа музика в панелен блок, пълен с простаци (това са думи на Славов), как стига сам до просташкото. Славов е човек на крайностите и такъв е и за мен романа. Може би и точно това е целял, не знам. За него жените са к*рви, циганите са наркобарони и главорези, свещениците са коцкари и пияници. Няма да преразказвам сюжета на книгата, който е известен на мнозина. Цялата история лъха на безнадеждност и на смърт. Аз не намерих онази светлина и онази идея, която запалва в човек искрата на надеждата и вярата, и която му дава сили да продължи напред и да промени настоящето към по-добро.
Гръмкото тръбене, не е в повечето случаи гласа на Истината.
В заключение: Не вярвайте на всеки, който бие камбаната, защото не знаете към какво ви призовава!
