Автор: М.Л.Стедман
Издател: Обсидиан
Представя: Елисавета
Писателят разказва красива история за любовта между мъж и жена, която се развива през повечето време на изолирания самотен остров Янус Рок, разположен в периферията на Западна Австралия. Главният герой - Том Шерборн, травмиран от Първата Световна война мъж, отива да лекува болезнените следи от сблъсъка със смъртта, като работи на фара, построен на това отдалечено място. Авторът не случайно е избрал този остров, който е кръстен на двуликия римски бог Янус. Заглавието на книгата също ни дава индикации, че историята е свързана с двоичност.
Първоначалната ми идея беше да
пиша за красивата любов между двамата съпрузи Изабел и Том, която устоява на
големи изпитания и побеждава дори болката от смъртта и загубите. Една история,
която наистина потвърждава словото от книга Песни на песните на Соломон: „защото любовта е силна като смърт“.
Смъртта на трите им деца, загубата на осиновената им незаконно дъщеря не може
да раздели двамата влюбени. Сантиментални чувства не са разкрити в романа, но
действията на двамата съпрузи говорят повече от моментите на интимност, които
дори не са описани от автора.
След сбирката в читателския ни
клуб и дискусията по другите книги, които бяха представени, аз се замислих за
едно много важна идея, която писателят според мен иска да ни каже и го подкрепя
с името на книгата и името на острова - темата за двоичността. В тава
произведение много неща са по две - две семейства, двама братя, две сестри, два
скорпиона, две майки.... на едно и също
дете. Възможно ли е в раздвоението да
има истина? Според мен авторът ни казва, че не е възможно. Истината е в
единицата. Тя е неделима. Лъжата е свързана с двоичността. В нея има къс
истина, но и лъжа. Изабел и Том решават да изградят живот върху една такава
лъжа и заплащат сурово за това. Една лодка довежда до тях бленуваното и толкова
чакано дете. След три мъртвородени деца, според Изабел лодката е довела
отговора на нейните молитви. Том не е съгласен да задържат детето, защото
предполага, че има някой който търси бебето. Изабел го убеждава, че е в интерес
на детето то да остане при тях. Една красива самоизмама, която води до много
други лъжи. Лъжите се редят една след друга, да живееш в измама е трудно, има
толкова неща, с които да се съобразиш и нагласиш така, че лъжата да бъде
замаскирана. Том е бил войник и знае, че има правила, които пречат на човека да
се превърне в звяр по време на война, има правила, които помагат всеки ден
фарът да даде сигнала си, за да помага на моряците да се предпазят от опасните
плитчини. Правилата са направени за да пазят човека. Това е естествената
подредба и в природата. В Псалм 103
(Псалом
Давидов за сътворението на света) се разказва за цялото сътворение,
което Бог е създал и което следва Божиите правила. Изгряването и залязването на
слънцето, движението на облаците.... всичко се подчинява на Божествения
промисъл. В подредбата има хармония и равновесие. Човек понякога си мисли, че
може да пренебрегне тези неписани закони, но тази непокорност води до неговата
трагедия. Лъжата е една такава непокорност, която двамата съпрузи, като вярващи
хора осъзнават, че е грях.
Пренебрегвайки Божия закон, човешките правила и неписания закон на съвестта, те
избират да живеят с една прикрита реалност. Малкото бебе Луси расте, те са
привидно щастливи, всичко е сякаш като в приказка, докато не се сблъскват с
действителността.
Животът на истинската майка Хана се е
превърнал в кошмар. Загубила съпруг и дете, тя се лута
като обезумяла. Цветята на гробищната плоча над един празен гроб са винаги нови
и свежи. Хана години наред живее като в сън и в болезненото очакване на новини
за своите близки. Математикът Едуард Нортън Лоренц създава теория, известна
като „Ефект на пеперудата“. Теорията предполага
образуването на ураган от далечна пеперуда, която е размахала крилата си
няколко седмици преди това. Всяко действие има своя ефект към околните. Изабел
и Том на своя безлюден остров си мислеха, че света, който са изградили е
независим от живота на хората на километри от тях. Оказва се, че не е така.
Осъзнават след три години с цялата си тежест жестоките последици на своята
лъжа.
Животът от един момент нататък се
превръща за двамата в истински ад, който ги изгаря. Равновесието и мира идват
чак след като те решават да преподредят отново живота си на основата на
истината. Признанието, което първоначално е само от Том, след дълги борби се
потвърждава и от Изабел. Разрушен е двойнствения им начин на живот. Всичко се
разкрива. Всяко тъмно нещо бива осветено. До последно човек четейки книгата си
мисли, че все пак Луси ще се върне при Изабел и Том. Но не става точно така. До
края на живота си Изабел не вижда своята осиновена дъщеря. Нещата се подреждат
в своето естествено състояние. Хана заживява щастливо с Луси. Том и Изабел цял
живот лекуват заедно дълбоките си рани. Тяхната любов и изборът им да си простят
един на друг им помага да продължат напред като семейство, макар и без деца.
В книгите, които моите съклубници
представиха, имаше много примери на мъже водещи двойнствен живот. Едни пред
обществото - изрядни съпрузи, а в действителност блудници и развратници. И в
повечето истории всичко се замаскирва зад фасадата на фантазии за голямата и
красива "любов". Тези, които почитат с делата си бог като Янус, да не
очакват да намерят мир на душата си. Душата се стреми към ред, към Божествения
ред на Иисус Христос, който гласи: " И
сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги
сътвори … и ще бъдат (двамата) една плът " В този план няма място за
друго освен единството и пълното отдаване един на друг, една душа и едно тяло.
Само в такава любов се раждат красивите и трайни плодове - щастливите и обичани
деца. Децата не са самоцел, а резултат на осъществената любов. Всичко в живота
ни е по Божия промисъл за нас.
